Ватикански музеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Входът на музеите
Витото стълбище на Ватиканските музеи

Ватиканските музеи (на италиански: Musei Vaticani) са обществени музеи във Ватикана. През 2013 г. са осмите най-посещавани музеи в света с близо 5,5 млн. посетители. [1]

Папа Юлий II основава музеите през 16 век. Това изключително културно и историческо богатство, собственост само на 80 души, наброява 11 музея с 5 галерии и 1400 зали. Сикстинската капела и Стаите на Рафаело са задължителните спирки при обиколката на Ватиканските музеи.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Началото е поставено с мраморна статуя, закупена преди 500 години. Скулптурата Лакоон и синовете му – свещеникът, който според древногръцката митология се опитал да убеди жителите на Троя да не приемат гръцкия „подарък“ – Троянския кон, е открита на 14 януари 1506 г. в лозе в Рим. Папа Юлий II изпраща Джилиано да Сангало и Микеланджело, които работели за Ватикана да проверят откритието. По тяхна препоръка папата закупил скулптурата и я изложил един месец по-късно.

Пинакотека[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Август
Галерията на картите

Пинакотеката (картинната галерия) на музея има картини на такива художници като Микеланджело, Рафаело и Фра Анджелико.

Скулптурни музеи[редактиране | редактиране на кода]

Пио-Климентов музей[редактиране | редактиране на кода]

Папа Климент XIV основава музея през 1771 г., като е съдържал основно ренесансови и антични изработки. Колекцията е увеличена при Пий VI. Днес музеят има гръцки и римски скулптури.

Галериите са:

  • Зала на Гръцкия кръст (Sala in Crux Griega), в който се помещават саркофазите на Константина и Света Елена - дъщерята и майката на император Константин
  • Зала „Ротонда“ (Sala Rotonda) с редица древни мозайки и статуи
  • Галерия на статуите
  • Галерия на бюстовете
  • Галерия с маски: името идва от мозайките на пода на галерията, открити във Вила Адриана, които представят различни маски; има и редица скулптури, най-известната от които е Трите грации
  • Галерия на музите: показани са гръцки скулптури, между които на Аполон и 9-те музи.
  • Галерия с животни.

Музей „Киарамонти“[редактиране | редактиране на кода]

Името му идва от папа Пий VII Киарамонти, който го открива в началото на 17 век. Музеят се състои от голяма куполна зала, в която са изложени редица статуи, саркофази и фризове. Новата галерия има важни статуи като тази на Август и Река Нил. Галерия Лапидария е част от музея Киарамонти, която има повече от 3000 каменни плочи и надписи, което представлява най-голямата колекция от този тип в света. Но тя е отворена само след специално разрешение, обикновено за обучение.

Грегориански етруски музей[редактиране | редактиране на кода]

Открит от папа Григорий XIII през 1837 г.[2]. Този музей има осем зали с важни етруски археологически находки.

Грегориански египетски музей[редактиране | редактиране на кода]

Този музей има голяма колекция от древноегипетси находки като папируси, мумии и прочутата Книга на мъртвите.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hunter, Marnie. World's top 20 museums // Си Ен Ен. Cable News Network. Turner Broadcasting System, Inc., 17 юни 2014. Посетен на 18 юни 2014. (на английски)
  2. mv.vatican.va

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]