Има ли защо да се плашим от папата

Никой у нас не знае, че Ватикана наруши добрия тон с Изтока и обяви без съгласуване Русия за своя "църковна провинция" преди месец. Това е провокация към православния Изток, издаваща изнервяне. Висшият ни клир не трябва да плаши с папата, а да сочи ясно неговата немощ

Волен Сидеров

 

Българската православна църква в лицето на висшия си клир дължи разяснение на паството си по темата "римокатолицизъм". У много хора напоследък остана впечатлението, че у нас Светият синод и Патриарх Максим приемат благосклонно готвеното отдавна посещение на папа Йоан Павел Втори. Че дори са готови да служат заедно с него, което би било нарушение на решения на вселенските събори и на апостолическите завети. Такава готовност вероятно няма, но това не става известно.

Дипломацията и куртоазното отношение към иноверци и всякакви еретици не включва премълчаването на православните духовни водачи по въпроса за напогрешимостта на папата. През 1870 г. по време на папа Пий IX е приет догмат за непогрешимост на римския папа, който противоречи на цялата същност на християнството. Тъй като според християнската вяра непогрешим е само Божият Син Христос, а всички – и най-високопоставените духовници са само служители на вярата и носещи всички възможности за грях на смъртния човек.

Догматът за непогрешимост и главенство е кулминация в амбицията на римокатолицизма да превърне вярата в чисто светска практика, с всички атрибути на политическата игра, която най-често се опира върху измама, подкупване и дори убийства.

Какво мисли БПЦ за "непогрешимостта" на папата

Интересно защо висшият клир у нас не казва ясно какво мисли за догмата на непогрешимост на римския папа, който не е отменен. Да кажеш ясно мнението си, стъпвайки на символ-веруюто и на решенията на вселенските събори, както и на апостолическите правила, не пречи на дипломацията. Един духовен водач може да бъде твърд в отстояването на вярата си и да се среща с Далай Лама, мюсюлмански лидери или видни шамани. Само че извън храмовете и в рамките на чистата дипломация, доколкото такива гости са доброжелателни към България.

Така ли е с папата? Ако разгледаме историята на повишената активност на Ватикана през последните години, ще видим у римокатолическия лидер само стремеж за политическо и икономическо властване над християните от бившия съветски блок, които след промените се озоваха в дискомфортна религиозна среда, бяха допълнително и целенасочено обърквани от разколи и църковни раздори. По-нестабилните във вярата от гражданите на православните държави – България, Румъния, Сърбия, Македония, Русия, Украйна, Беларус, Грузия и Молдова, се загледаха в бляскавото шоу, което Йоан Павел Втори разиграва от десетилетия на световната сцена.

Ватикана използва следкомунистическия хаос

Икономическият упадък, страхът от неизвестността и разпадът на тоталитарния милиционерски "уют", който ни беше наложен като заместител на църковната общност, разстрои и смути доста православни. Голяма роля за това изигра и масираната прокатолическа пропаганда в основни български медии. Четейки много от националните ни всекидневници днес, човек би помислил, че живеем в католическа страна с някакъв примес на мюсюлмански елементи. Почти всички медийни коментатори " се карат" едни през друг на българския патриарх, че не искал " покани" папата. Но от страна на Светия синод не бе направено нужното, за да се изясни медийно, че никой от БПЦ не е длъжен да "кани" Йоан Павел Втори и че когато наричаш "светейшество" римския папа, не можеш в следващите пет реда да кажеш просто "Максим", защото така се самообиждаш като част от Българската автокефална православна църква

Не беше обяснено (ако трябва на всеки поотделно, това е работата на духовника) на подписалите се под инициативата за покана на папата интелектуалци, къде точно грешат и дали помагат на България по този начин или обратното. Много от тях биха разбрали, че са подведени в една геополитическа игра, която няма за цел "отваряне на света и сближаване на народите", както се представя, а превземане, чисто светско, политическо превземане на православните държави от римокатолицизма. За тези, които ще кажат " а защо не", тук няма да следва аргументация, защото на страниците на "Монитор" тази аргументация е излагана десетки пъти. Има достатъчно литература по въпроса кой крив и кой – прав в теологическия спор между православието и римокатолицизма. Който истински се интересува, ще намери отговор.

Въпросът днес е защо православните църкви не казват на достатъчно висок глас истината за новия кръстоносен поход на Ватикана на Изток.

Засилването на православието изнервя Рим

А той е факт и последните действия на Римската курия в Русия доказват агресивния характер на ватиканската "дипломация". На 11 февруари тази година във Ватикана бе обявено решението на папа Йоан Павел Втори да повиши статуса на админстративните структури н атериторията на Русия до нивото на епархии. Самата Русия ще бъде наричана "църковна провинция" от Ватикана, възглавяване от ватикански митрополит. Това е направено без допитване до Руската патриаршия. В специално заявление руският патриарх Алексий II нарича този акт "неправомерен" и казва, че той "удря върху възможността на католическия Запад и православния Изток да взаимодействат като две велики цивилизации за благото на Европа и мира. Заради временни изгоди, отново бе принесена в жертва възможността за общо християнско свидетелство за разделеното човечество".

Тъй като според неотменения догмат от 1870 г. папата е "непогрешим", значи решението на Йоан Павел Втори е неоспоримо и задължително за всички католици. Ето къде е пукнатината, през която римокатолицизмът иска да прекара заблудените души на някои колебаещи се във вярата. Ако днес се приеме визитата на папата като посещение на духовен водач, значи се приема неговото върховенство и непогрешимост. Значи се влиза в грешка, в грях, тъй като се обожествява жив човек, което си е живо богохулство.

Тази план на нещата обаче не се експонира от пропагандистите на католицизма у нас, а се представя само светската, атеистичната, материалистичната страна на нещата. Ще дойде папата, ще събере хора на площада – любопитковци много, ще поклаща бляскавата си корона и ще помахва немощно с ръка. Шоу, което досега са ни показвали (често дори преди службите на нашите йереи при големите християнски празници) по телевизята. А сега ще го видим на живо. При тази липса на хляб, защо да не дадем едно зрелище на народа.

Визитите в Украйна и Гърция бяха провал

За българските миряни остава неизвестно дори как е бил посрещан Йоан Павел Втори в православни държави като Гърция и Украйна. А отговорът е – зле за него. В Украйна (където все пак има много униати за разлика от България), визитата му е била срещната с протестно кръстно шествие от 15 000 човека. Шествие преди самата визита, за да се спази мирния православен характер на протеста и да не бъдат оскърбени чувствата на католиците по време на самото посещение. Малко хора у нас знаят, че в Украйна папата е отишъл без покана от Украинската православна църква, поканен само от държавните власти. Години преди посещението обаче местните католици бяха провели една агресивна криминална кампания за насилствено превземане на православни храмове, които още не са върнати.

В Гърция визитата на папата също беше провал, въпреки закъснялото с няколко века извинение към православните за зверствата към тях от страна на папските кръстоносци в началото на 13 век. Българските интелектуалци, подписали се под поканата към папата явно не знаят, че 26 български монаси –мъченици изгарят тогава в една кула в Атон, запалени живи от пратениците на папата. На същия непогрешим наставник на Бога на земята, чийто наследник канят днес у нас. Православен Константинопол по същото време е ограбен и подложен на клане от папските войници, каквото няма да види и при турците. Впрочем Ватикана и турците си сътрудничат за наша сметка и това трябва да го знаят някои историци, фигуриращи в подписката-покана към папата. Има достатъчно източници, сочещи близките политически и финансови отношения между папите Инокентий VIII и Александър VI и турските султани през 15 век. През 1548 г. пък папа Павел III направо изпратил в Цариград миланския епископ да иска военна помощ, че нещо му се клатело под стола. През това време както знаем българските, сръбски, гръцки и някои други православни християни бранели с живота си вярата, били насилствено ислямизирани и само твърдото им отстояване на православието ги запазило като нации. Защо ли тогава не беше се загрижил за нас Ватикана, както сега?

Лъжата, че Йоан Павел II ще ни интегрира в ЕС

Това отношение на римокатолицизма към православния Изток не се променяло през вековете, въпреки външната миролюбива демонстрация на доброжелателност. Фактът, че Йоан Павел Втори не намери време да потърси и поднесе извиненията си към невинно пострадалия от комбинацията Ватикана –тайни служби Сергей Антонов, говори достатъчно. Войтила се срещна с Агджа, но с Антонов – не. До днес той не е дал знак, че гадните клевети срещу България за атентата срещу него са съчинени на Запад и с тях цял един народ бе определ като бандитски и терористичен. И до днес в италианската и западноевропейската преса може да се срещнат подмятания за "българската връзка" в атентата срещу папата през 1981 г. Как при това положение можем да вярваме, че папата е доброжелателен към България? Досега не ви го е показал, но само го поканете и ще видите – така инфантилно ни представят подхода на Ватикана към нас тукашните му пропагандисти. Те наистина подценяват интелигентността на българина.

Другата измама, която се внушава от атеистични интелектуалци и медии е тази, че визитата на Йоан Павел Втори "много ще ни помогне за евроинтеграцията".

На този балон могат да се радват само нискоинформирани, мразещи мисленето хора. Ако привличането в католицизма ускорява влизането в ЕС, то Хърватска отдавна да е от дясната страна на Ферхойген. Евроинтеграцията, както и влизането и излизането то военни блокове са част от политическите игри. Преди години най-прогресивната общност на света беше СИВ и Варшавския договор, сега са НАТО и ЕС. И все същите интелектуалци, които са драпали да следват в Съветсикя съюз и да славословят комунистическата интеграция сега пеят за европейското ни приобщаване.

На православните българи висшият ни клир трябва ясно и отчетливо да каже, че самото посещение на немощния (не толкова физически, колкото духовно) старец, наричащ се папа Йоан Павел Втори не е никаква заплаха за вярата ни. Че тук са идвали къде–къде по-големи антибългари от него. Че дори да напълни площада пред св."Ал. Невски" с хора и да помрънка нещо пред любопитковците, това няма да разцепи земята на две. На този площад са говорили такива откровени бандити и международни престъпници, та един папа ще ни стресне.

Българите имат нужда от уверени в себе си, убедителни във вярата си православни водачи. Имат ли ги, кръстоносните походи на Ватикана ще остават все така безрезултатни като през 13 век. А ако реставрираме Балдуиновата кула, можем да предложим и балканско гостоприемство на кръстоносците.

Препечатано от  © вестник "Монитор", 7 Март 2002 

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com